лайна

______________

и те често ми пишат.

искат да помогнат,
а всъщност преливат лайна
от една кофа в друга,
от тяхната в моята.

размахват пръст -
стар неподостен молив,
и момчето от Русе
има много въпроси:
това не може да си ти.
не може. не може. не може.
защо лъжеш хората, защо не кажеш истината, защо искат да те чукат мъжете?
не може. не може. не може.
и си помислих, че сигурно е така
в неговата глава
и в неговата душа
с един чифт ежедневие
и два използвани капута
за цяло лято.

и те често ми пишат.
ти богата кучко. ти двуместна лигло. ти кожени ботуши на висок ток. ти скъпо бельо и сатенени чаршафи. ти първа класа и балончета в шампанско. ти закуска в Тифани и фитнес в Кемпински. ти за ква се мислиш, бе?
мисля, че съм бърза, пич,
много по-бърза от теб.
като свръхзвуков самолет до умряла риба;
като действащ вулкан до загаснала клечка кибрит;
като 170 коня под капака на синьо БМВ.
но понякога вкъщи няма ток
и мирише на трупове
от разлагащото се месо
във фризера.

а понякога се чудя
дали да си купя стек цигари,
или стек за кучето
със стотинките,
докато тя танцува танго,
от 6 до 7 всяка сряда,
и се прибира с рейса,
и не й отстъпват място,
и не я заглеждат вече,
защото преди 7 години е била на 30
и заради раждането на детето,
и незабележимото й лице,
и големия й задник,
тя всеки път ми поправя запетайките,
докато аз правя секс.
после оставя бележка:
ти си куха и празна.
празна. празна. празна
пазарска количка пред Билла

и те често ми пишат.
мишки пробягват в очите им,
ровят в кофите на сърцето ми,
докато аз гася фасовете си
в мозъци.